Последният османски и първият български мюфтия на Ахъчелеби:

ХАДЖИ САЛИХ САМИ ЕФЕНДИ

 

Районът на Ахъчелеби, който почти изцяло е населен с мюсюлмани, през 1913 г. преминава от османска под българска власт. Центърът на този район е бил Пашмакли, т.е. днешният Смолян. Повече от век в политическото, икономическото, социалното и религиозното развитие на района важна роля е играл Агушевият род. Един от членовете на този род е ученият Хаджи Салих Сами ефенди.

Той е от внуците на Агуш ага, който е заемал различни военни и административни длъжности и в определен период е бил управител на Ахъчелеби. Баща му Хаджи Хюсеин ага е бил член на Ахъчелебийския околийски съвет и наместник-околийски управител, както и бил титулуван „капуджибашия на Високата порта“. Майка му Фатима ханъм е дъщеря на видния родопски управник Салих ага. Салих Сами ефенди е роден през 1262/1846 г. в с. Черешово (Киразлъ), където се намира лятната резиденция на Агушеви. А същинският им конак бил в с. Могилица (Тозбурун), където и днес съществува като фамилно, архитектурно и културно наследство.

Първоначалните си познания Салих Сами ефенди получил от просветените хора в семейството си, които не били малко. След това изучавал религиозните науки и тънкостите на арабския език в медресето при видния османски учен, автор на редица книги, ахъчелебийския мюфтия Хаджи Абдуррахман Емани ефенди, от когото е взел иджазет (диплома) през 1293/1877 г.

Година след дипломирането си Салих Сами ефенди бил назначен за околийски мюфтия на Ахъчелеби на мястото на учителя си, който починал през това време. Той останал на тази длъжност до края на османската власт. Заедно с мюфтийската дейност преподавал в медресето в с. Тозбурун. Освен това се грижел и за семейното наследство от хиляди овце, хиляди декара ниви и гори.

Салих Сами ефенди, който е имал честта да стане хаджия, е изпъкнал със своите познания и управленчески качества. За успешна служба през 1301/1884 г. бил въведен в духовно-просветната йерархия със сан „Ибтидаи харидж Едирне мюдерриси“(преподавателска титла, която му дава правото да преподава в по-ниската степен на големите медресета). През 1900 г. бил удостоен с титлата „Измир пайеси“, а през 1904 г. – с орден „Меджиди“, трета степен.

В началото на XX век Хаджи Салих Сами и братята му често попадали под заплахите и нападенията на български разбойници, но независимо от тежките времена, породени и от Балканските войни, те не им се поддали и винаги били в предните редици на борбата за съхраняване на мюсюлманско-турската идентичност в Родопите. Видно от редица документи от българските и османските архиви, мюфтията и децата му се противопоставили на християнизацията, а по-късно и на „родинското възраждане“ на родопското мюсюлманско население.

Богатите знания, дълбоката духовност и влиятелното семейство на Хаджи Салих ефенди допринесли той да стане и първият мюфтия на Ахъчелеби, когато районът е присъединен към българските земи в резултат на Балканските войни.

Мюфтията Салих ефенди притежавал много голяма библиотека, като част от книгите предполагам, че са унаследени от видния му учител Абдуррахман Емани ефенди, както и от други учени от района. Според преданията тези около 6000 книги и документи се съхранявали в най-светлата стая в конака им. Но след идването на комунистите на власт, които интернирали членовете на семейството в различни краища на страната, най-ценното духовно наследство на фамилията – библиотеката, било разпиляно. Благодарение на някои български учени една част от книгите били иззети и съхранени в библиотеките в Смолян, Пловдив и София.

Хаджи мюфтията Салих ефенди имал двама синове – Ариф и Мухаммед (Мехмед). Ариф Салих Агуш е бил депутат в Народното събрание през 1920-те години. А негов внук е бившият депутат от прехода Ариф Агуш.

Хаджи Салих Сами ефенди е починал през 1340/1921 г. и е погребан в с. Могилица, където е живял и преподавал религиозни науки. В тъмните години на комунизма добри хора са съхранили надгробния му камък, който е скромен на вид и изписан на османотурски език. Днес се намира в двора на джамията заедно с надгробните камъни на някои членове на фамилията. Текстът му гласи:

елатиха

Това е гробът на

Безподобния учен на епохата,

Славния факих на времето,

Известния мюфтия на Ахъчелеби

Хаджи Салих Сами ефенди

от Агушевите синове.

[Прочетете] молитва за духа му. 

1340 [1921/1922] г.

 

Копие от заплашително писмо, което е изпратено от българските разбойници до мюфтията Хаджи Салих.

 

Ведат С. Ахмед Председател на ВМС

Списание МЮСЮЛМАНИ

 


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.