Вярващи хора – чиста природа

 

Във Вселената има безброй живи и неживи създания на Аллах Теаля. Само едно от тези създания е човекът и само той има способността да мисли и да разсъждава, да избира и да взема решения, за които носи отговорност. За мюсюлманите ръководство е Коранът и пример за подражание е Мухаммед (с.а.с.). Затова, когато мюсюлманинът разглежда отношението на човека към нещо, първо трябва да се обърне към айетите и хадисите, свързани с този въпрос.

Ислямската религия не е повелила на човека само задължения, свързани с вярата и ибадета. Освен тях е възложила задължения и е дала препоръки и напътствия, засягащи всяка сфера на човешкия живот. Само със спазването на всички тях е възможно да се постигне истинско щастие както в земния, така и в отвъдния живот.

 Човек е длъжен да опазва създанията заради Създателя им. Само с опазване на равновесието във Вселената, поставено от Създателя, може да продължи хармоничното съществуване на всички Аллахови творения. Ролята на човека в това отношение е много важна, защото сред създанията само той е способен да променя това равновесие.

Човекът е създаден да живее в дадена общност и общество, като има зависимости от другите живи и неживи създания. За това Аллах в сура Енам, айет 38, казва: „И няма твар по земята, нито птица, летяща с крилата си, без да са в общности, подобно на вас. Не пропуснахме нищо в Книгата. После при своя Господар ще бъдат насъбрани“. Всяко творение на Аллах, не само че е принудено да живее в общности и общества, но е и длъжно да Го споменава и да Му служи по един или друг начин. В сура Нур, айет 41, е повелено: „Не виждаш ли, че Аллах прославят всички на небесата и на земята, и птиците, разтворили криле? Всеки знае как да се моли и да прославя. Аллах знае техните дела“. Тъй като всяко творение е създадено от Аллах и по един или друг начин показва съществуването и величието Му, човек трябва да се отнася с отговорност към другите създания.

 Природните богатства са създадени от Аллах с определена цел и затова човек трябва да се възползва от тях, но без да разточителства (исраф) и да не преувеличава. В сура Рахман, айети 7–9, Аллах казва: „И въздигна Той небето, и положи везните, за да не престъпвате мярката. И отмервайте справедливо, и не ощетявайте в мярката“. Когато погледнем от този аспект, виждаме, че човечеството избива ненужно голяма част от животните, без да проявява никаква милост, само за да се възползва от тяхната кожа или други продукти, като престъпва мярката за равновесие в природата. Но нека не забравяме, че нашият Пейгамбер (с.а.с.) казва: „Този, който прояви милост към създанията на Аллах, той е проявил милост към самия себе си“. Обратното на казаното в хадиса е, че непроявената милост към природата се превръща в немилост към самите хора и ощетени в крайна сметка са хората. Нека чуем предупреждението на Аллах: „Разрухата по сушата и в морето се появи заради онова, което ръцете на хората сториха, за да ги накара Той да вкусят част от онова, което са извършили, и да се върнат (към покаянието)“ (ер-Рум, 30: 41).

 Една от основните цели на религията ни е да изгради общество, което пази околната среда, със съзнанието да не се злоупотребява и да не се използва повече от необходимото. От историята знаем, че Пратеника (с.а.с.) е заповядал да не се замърсява и да се пази чиста природата, да не се унищожават напразно дърветата, дори по време на война е заповядал да се спазва това. В този дух е следният хадис: „В никакъв случай не бъдете от проклетите. Един от сподвижниците попитал: „Кои са проклетите, я, Расуляллах?“. Тези, които по време на пътуване се изхождат под дърветата, които пазят сянка, и замърсяват пътищата, по които вървят, и водата, която е покрай пътищата. – отговорил той“.

В нашето съвремие първото нещо, за което се сеща човек при споменаване на природата, е чистотата, т.е. да се поддържа чиста природата и да се опазват природните богатства. Защото това е един от най-наболелите проблеми на човечеството. Затова е необходимо всеки вярващ човек като отделен индивид и член на обществото да прави всичко зависещо от него за опазването на природата и чистотата на околната среда. Не трябва да забравяме, че ислямът отдава голямо значение на чистотата като цяло. Мухаммед (с.а.с.) е казал, че „чистотата е половината от вярата“. Самата вяра е чистота и искреност. Заедно с това в друг хадис се казва: „Аллах е Пречист, обича чистотата, почистете околността си“. А по отношение на поведението ни към природата нашият Пратеник (с.а.с.) е казал: „Ако притежаваш фиданка на дърво и намериш място за посаждане, посади го, дори да знаеш, че е наближил съдният ден“. Също така е поощрил онези, които полагат грижи за природата, казвайки: „Който засади едно дърво, ще спечели толкова севаб, колкото плод даде това дърво“.

 

Д-р Ахмед Лютов – експерт отдел „Вътрешен одит“
Публикация от списание „Мюсюлмани“ брой 04, 2018 година.

 

 


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.