БРАЧНОТО СЪЖИТЕЛСТВО

СЪВКУПНОСТ ОТ ЗНАЦИ, ОТПРАВЯЩИ ЧОВЕКА КЪМ АЛЛАХ

„И от Неговите знаци е, че създаде за вас от собствения ви вид съпруги, за да намирате при тях покой, и стори помежду ви любов и милост. Наистина, несъмнено, в това има многобройни знаци за хора, които размишляват.“

В мекканския период на низпославане на Свещения Коран, към който се числи и този айет, една от най-важните теми е връзката на всички явления и аспекти в човешкия живот със Създателя. Вселената се разглежда като съвкупност от айети – знаци за съществуването и качествата на Аллах. Айетите развеждат човека из небесата, Земята, потайностите на душата и отношенията му с останалите създания, за да възстановят разрушената от следването на страстите връзка със Създателя.

Един от тези меккански айети, с които се поставят непоклатимите устои на вярата в единството, мъдростта, милостта и мощта на Аллах, е 21-ви айет на сура ер-Рум. Айетът представя брачното съжителство като едно чудо – съвкупност от знаци, отвеждащи човека до неговия Създател, съживявайки чувството му на признателност и благодарност. Той насочва човешката мисъл към невъзможността брачните отношения между мъжа и жената да бъдат обяснени освен с волята и съществуването на Аллах.

В айета брачните отношения са разгледани като съвкупност от блага, с които се цели спокойствието и щастието на човешката душа, при което брачният партньор е изтъкнат като важен фактор за постигането на психическо и физическо равновесие. Същевременно наличието на обич и милост между съпрузите също е представено като знак, с който човек трябва да намери пътя към Създателя си и да отправи сърцето си към Него. От една страна, покоят, обичта и милостта се изразяват като основни градивни елементи на брачното съжителство, а от друга страна, са утвърдени като висши блага, които биха могли да бъдат обяснени единствено със съществуването, мъдростта, знанието, милостта и мощта на Аллах. Също така милостта е спомената наред с обичта, като допълващ елемент, който спомага за запазването на връзката, дори обичта да намалее, като в различни ситуации и възрасти едното чувство може да надделее над другото.

В края на айета предходната му част е представена пред размишляващите като източник на многобройни доказателства и знаци, свързани със съществуването и качествата на Аллах. В този смисъл брачните отношения между мъжа и жената се явяват отправна точка за размишление, в резултат на което човек може да възстанови връзката си със Създателя и да я заздрави. Същевременно брачният живот е изобразен като едно съкровище на идеи, свързани със Създателя и Неговите качества, за което лишената от светлината на Корана човешка мисъл изобщо не подозира. Това е истина, която се потвърждава от факта, че финалното изречение „Наистина, несъмнено, в това има многобройни знаци за хора, които размишляват“ съдържа две затвърдителни частици, което според арабската риторика се налага единствено в случаите, когато има нужда да се обори съмнението на ответната страна.

д-р Сефер Хасанов - преподавател във ВИИ

Публикация от списание "Мюсюлмани" брой 02, 2018 г.