Почетният лауреат на наградата „Ходжазаде Мехмед Мухйиддин ефенди“:

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ – ДЪРЖАВНИЯТ ГЛАВА СТИСНАЛ РЪКАТА НА МЮСЮЛМАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 

Росен Плевнелиев – четвъртият президент на Република България. Встъпи в длъжност на 22 януари 2012 година и изкара един наистина тежък мандат. Този период, през който господин Плевнелиев е президент, България премина през много тежки политически кризи. Смениха се пет  правителства... Но той се държа достойно и изкара мандата си.

 

Онези, които помнят предизборната му кампания помнят и тези негови  думи:

„Аз съм президент, който обединява.“ казваше той...

И вярваше. Вярваше в това, което правеше. Вярваше в нацията!

В новогодишната нощ на 31 декември 2012 година в обръщението си към нацията той няколко пъти използва думите „вяра“ и „вярвам“.

Много пъти го чуваха да казва: „Аз вярвам!“

 

Вярваше, че обществото може да успее само, когато е единно и сплотено, т.е. обединено, както казваше самият той.

 

Той е първият държавен глава в историята на България, който посети в сградата на Главно мюфтийство главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи – направи този жест в началото и в края на мандата си.  

 

Той е първият български висш държавник, който през свещения месец рамазан всяка година организира ифтар като събра на едно място представители на всички религиозни общности, висшестоящи държавници, председатели на политически партии, посланици, видни мюсюлмански дейци и обикновени граждани, изповядващи исляма в България. Вярваше в това, че истината трябва да се каже, и го правеше.

 

На една от тези религиозни трапези той каза: „Категорично заставам на страната на истината и против забравата. Мрачните страници от нашето минало не трябва удобно да бъдат изтривани, а подробно изучавани и помнени.“

 

Защото г-н Плевнелиев е държавният глава, който по най-яркия начин застъпваше и защитаваше човешките права. Благодарение на тези си действия в новите учебни помагала на децата се изучава неосветеният досега период от най-новата история на България – времето на комунизма, което време нанесе удар със сериозни последствия в религиозно-културния живот на мюсюлманите в България. В подкрепа на това той посети село Пристое и се поклони пред паметната плоча на жертвите на комунизма от турски произход.

 

Вярваше, че трудностите ни правят по-силни и сплотени като народ. Вярваше, че „Всеки един от нас може да допринесе за една по-добра България.“ И казваше като президент: „Не е трудно, изисква се воля и зависи от всички нас...“

 

Вярваше в „Общества, основани на доверие между хората, в които се помага на тези в нужда, но и се създават възможности на всеки да успее..“

 

Насърчаваше за това „да се търси смисъла в позитивното.“

 

Вярваше,  че „Гражданската солидарност няма религия и етнос, че тя е най-прекият път към разбирателството и опазването на демократичните принципи за толерантност и взаимно уважение.“

 

Към видеото: https://www.youtube.com/watch?v=0614qtcJdfM&feature=youtu.be

 


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.