Благодатните месеци: Време за помирение

Месец Рамазан е толкова специален за мюсюлманите, че трябва да използваме всяка една възможност, за да се облагодетелстваме от него максимално.

         Предава се, че като обичали толкова силно месец Рамазан и отчитали неговите дарове, сподвижниците на Пратеника (с.а.с.) в шестте месеца на годината се подготвяли за месец Рамазан, а през останалата част от годината благодарели на Аллах за благодатта през този месец.

         Рамазан е специален месец, през който мюсюлманите държат оруч в името на Аллах и се стремят да обновяват и задълбочават вярата си, целейки като резултат да станат по-добри мюсюлмани.

         Един от ефектите на говеенето е, че мюсюлманите правят равносметка за цялата благодат, дарена им от Аллах през годината, като се сещат и за по-бедните и нещастните от тях.

         Рамазан е месецът на молитвата и месец за посвещаване на Корана. Той е месец на сплотяването и братството между мюсюлманите.

В месеците, които предхождат месец Рамазан и извършването на поклонението хадж след него, ние следва да използваме всяка една възможност, така че да се подготвим да го прекараме ползотворно и да станем по-добри братя и сестри мюсюлмани помежду си.

Реджеб и Шабан са месеците преди месец Рамазан, така че те ни дават възможност да направим месец Рамазан още по-специален.

В исляма 4 от общо 12-те месеца в ислямския календар са определени като „месеци на забранаʺ. В Корана може да прочетем:

„Броят на месеците при Аллах е дванайсет месеца според повелята на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята. Четири от тях са месеци на забрана. Това е правата вяра. Не угнетявайте през тях себе си…ʺ  (Свещен Коран, Сура „Покаяниетоʺ: 36)

Месеците на възбрана се считат за такива по две причини: Аллах е постановил, че воюването в рамките на тези месеци е забранено, освен ако не е инициирано от ответната страна, и престъпването на определените граници по време на тези месеци е по-лошо, отколкото през останалото време.

Месеците на възбрана са Зу’л-Када, Зу’л-Хиджа и Мухаррем и Реджеб. Пратеникът (с.а.с.) ни казва:  “Времето се върна към първоначалното си състояние, както беше когато Аллах създаде небесата и земята. Годината има дванайсет месеца, от които четири са на забрана, три са в последователност, а именно Зулкида, Зулхиджа и Мухарем, и (четвъртият) Реджеб (на племето) Мудар, който е между Джумада и Шабан.”

(Бухари и Муслим)

Наличието на четири месеца на забрана за пореден път ни доказва как ислямът осигурява осезаеми и практически решения на световните проблеми, особено забраната на воюването, като не просто се говори за това да полагаме усилия за постигането му.

Арабите от предислямския период приемали, че има четири месеца на възбрана. За времето на тези месеци било прието да не се воюва, така че арабите можели в безопасност да посетят своите идоли в Мекка. Обаче арабите от предислямския период не винаги спазвали времената на четирите месеца, понякога променяли времевите граници в своя изгода.

Коранът ни казва как се отклонявали:       

„Отсрочването [на месеците на забрана] само увеличава неверието. Неверниците се заблуждават в това – разрешават го в една година и го възбраняват в друга, за да натъкмят броя [на месеците], които Аллах е определил за месеци на забрана. Позволяват онова, което Аллах е възбранил. Разкрасено им бе злото на деянията им. Аллах не напътва невярващите хора.”                                             

 (Свещен Коран, Сура „Покаяниетоʺ: 37)

В този случай, както при всяко друго нещо, ислямът възстановява нещата така, както следва да бъдат, и дава на четирите месеца присъщата им значимост.

Войните били забранени, за да може поклонниците да отидат на хадж в Мекка. Така че виждаме как един от месеците на забрана, който предшества хадж, е за извършването на самия хадж и за онзи, който го извърши, докато другият месец на забрана – Реджеб, призовава към абсолютно прекратяване на военните действия, така че хората да имат възможността да извършват Умра, до Каабето в Мекка.

 Освен това по време на месец Реджеб Пратеникът Мухаммед (с.а.с) бил пренесен от Каабето в Мекка, до джамията Ал-Акса в Кудс (Йерусалим), а оттам – възнесен в небесата, близо до трона на Аллах.

Тази случка Исра и Мирадж (Нощното пътешествие и Възнесението) ни напомня за обичта, която мюсюлманите таят към Ал-Акса, построена само 40 години след Каабе и за това, че следва да дадем всичко от себе си, за да съхраним Ал-Акса и прилещажите й свещени земи.

Хората с основание биха могли да попитат – защо в днешно време са ни необходими месеци на забрана, при условие че повечето от нас не взимат участие във войни или военни действия в този или други месеци?

Ислямът е за всички хора и за всички времена.

Светът ни днес бива разкъсван от насилие във всякакви форми. И като мислим за световните конфликти виждаме как се предприема прекратяване на огъня в опит да се постигнат по-дълготрайни мирни отношения.

В исляма има четири специални месеца, от които Реджеб е само един, в които воюването е забранено, освен ако самите мюсюлмани не са под пряка атака или имат нужда да се отбраняват.

И когато мислим за това насилие в днешния свят, мюсюлманите са особено потърпевши. Така е, защото в представите на много хора насилието се асоциира с исляма, при условие че ислямът е световна религия на мира.

Докато редовите мюсюлмани знаят и чувстват в сърцата си, че ужасните неща, които се случват днес в Сирия и Ирак „в името на исляма” всъщност не са част от исляма по никакъв начин, те са в трудната ситуация да убедят и останалите хора в това. Въпреки че безброй много ислямски учени осъждат подобен вид поведение, посланието, че то не е част от исляма, трудно се възприема.

Немюсюлманите очевидно са объркани, когато чуят, че ислямът е религия на мира, при условие че на телевизионните екрани виждат нещо съвсем различно.

Какво по-ясно доказателство за тях от това, че по време на свещения месец Реджеб воюването е забранено? Би било очевидно, че онези, които продължават да се продължават да правят забраненото, престъпват границите на исляма. Разбира се, мирът не означава само да не се воюва. Мирът е позитивно качество. Мъжете и жените на мира не просто стоят вкъщи и отслужват молитвите, а активно протягат ръка за приятелство с другите.

Каква по-хубава форма на подготовка за месец Рамазан от това през предхождащите го благодатни месеци мнозинството мюсюлмани по света да протегнат ръка за приятелство с онези, които търсят начин да ги предизвикат?

Какво по-силно доказателство за братството и миролюбието в исляма от това мюсюлманите да се обединят, въпреки различията помежду си, и по един цивилизован начин да се срещнат с онези мюсюлмани, с които имат някакъв вид противоречия?

Помиряването сред мюсюлманите по време на месеците, предхождащи месец Рамазан, би било един прекрасен дар не само за уммета по целия цвят, а за света – сам по себе си.

Пратеникът Мухаммед (с.а.с.) многократно е предупреждавал мюсюлманите за противопоставянето им едни на други, като го определя като един от най-големите грехове, дотолкова че може да доведе до излизане от вярата.  

Аллах (с.т.) е предписал благодатните месеци не само за арабите отпреди 14 века, а за всички нас, за всички епохи и времена.

Благодатен месец, освободен от воюване, конфликти, противоречия, е само един от безбройните дарове на Аллах и следва да се замислим сериозно за значението му в живота ни. Да си миролюбив не означава да показваш слабост. Просто изисква огромна вътрешна сила да се обърнеш към враговете си или към онези, с които си противоречие – с посланието за мир.

Пратеникът Мухаммед (с.а.с.) понасяше обиди и унижения, за да бъде чуто истинското послание на исляма. В резултат на това мюсюлманите го обичат безгранично.

Нека по време на благодатните месеци всички ние се опитаме да следваме стриктно примера на Мухаммед (с.а.с.), с позволението на Аллах. И нека Коранът и Сунната на Пратеника (с.а.с.) ни бъдат водител целогодишно, през целия ни живот, до сетния ни час.

Превод: Л. Чаушева