Европейският съд се произнесе: Ученичките мюсюлманки в Швейцария ще посещават задължителните часове по плуване

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург отхвърли иска на двама родители мюсюлмани дъщерите им да бъдат освободени от задължителните часове по плуване заради нарушаване на религиозната им свобода.

Според родителите Азис Османоглу – баща на едното момиче, и Сехабат Коджабаш –  майка на другото, задължаването им да изпращат дъщерите си в часове по плуване в смесени класове от момичета и момчета е в разрез с Член 9 от Европейската конвенция за правата на човека, гарантиращ „свободата на мисълта, съвестта и религията“.

Жалбоподателите Османоглу и Коджабаш имат двойно гражданство – турско и швейцарско, и живеят в Базел. Поради първоначалния си отказ да пуснат момичетата в часовете по плуване, родителите били заплашени с глоба от по 1000 швейцарски франка за всеки. Въпреки това двете мюсюлманки продължили да отсъстват от учебните часове по плуване. В резултат на родителите били наложени глоби на обща стойност около 1300 евро.

По тази причина Османоглу и Коджабаш се обърнали към Страсбург. Решението на съда по делото OsmanoǧluandKocabaş v. Switzerlandизлезе в началото на 2017 година. Съдът по правата на човека отхвърли жалбата на родителите срещу швейцарските власти със становището, че „училището играе специална роля в процеса на социалната интеграция“. Според ЕСПЧ с отказа си да освободят ученичките мюсюлманки от задължителните училищни занятия по плуване, властите в Швейцария отдават предимство на пълноценното следване на учебната програма, което е изключително важно за социализацията – особено за тази на децата на имигранти.

Казусът за пореден път поставя редица въпроси. Може ли свободата на религията да е в разрез със социализацията на един човек? А кои са критериите за поставянето на приоритетите? Дали пък, преди да изпратим децата си в едно учебно заведение, не трябва много отблизо да се запознаем с визията и мисията му? И още редица въпроси, на които… може ли да се отговори еднозначно и общовалидно за всеки от нас?!

Автор: Л. Чаушева