Съзнанието за равносметка

Големият поет Юнус Емре с присъщата си мъдрост разкрива по следния начин колко кратък е живота ни, дар от нашия Създател: „Бъдете готови, смърт има; ще настъпи краят някой ден.Душата ви даром е дадена, стопанинът ще я вземе един ден.”

Смъртта е неизбежната истина, с която приключва живота на всяко живо същество. Така че един ден тя ще постигне и нас. Само че тази неизбежна истина не означава някаква песимистична картина за вярващия. Напротив, тя е врата, която ще се разкрие пред нас и ще ни изведе на среща с Всемогъщия Аллах, с нашия Пейгамбер (с.а.с.), дар за световете и много още наши любими хора.
Благодатната ни Книга известява, че в този велик ден някои лица ще грейнат, обхванати от радост и щастие, а други ще се покрият с пепел и тъма. Няма
съмнение, че потъмнелите лица ще бъдат на онези, които забравят своя Създател и осъждат живота си на възмущение и грехове. А щастие ще озарява лицата на онези, които живяха и живеят без да забравят тоя ден.
Нека научим начина, по който можем да постигнем това щастие от следния хадис на нашия Пейгамбер (с.а.с.), който винаги ни е бил пръв предводител по пътя на благополучието: „Умният и разсъдлив човек е този, кой то винаги ще попречи на лошите стремежи на нефса си и всякога ще се готви за живота след смъртта. А онзи, който изпълнява всякакви желания и прищевки на нефса си е достоен за съжаление.” (Тирмизи) В това отношение колко са многозначителни словата на Хз. Омер (р.а.), който казва: „Направете си равносметката преди да ви се потърси сметка!”
Нека добре да знаем следното: Всичко онова, което правим и струваме на този свят се пише без грешка и пропуски. Ще дойде ден, в който всичко онова, което е свършил човека, било то дребно или голямо, ще застане пред него. В сетния ден ще ни се каже: „Чети своята книга! Достатъчен си. Днес да направиш равносметка за себе си.” (ел-Исра, 17: 14)
А също така ни е известно, че „Който извърши добро дело, дори с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.”(ез-Зилзал, 99: 7-8)
„Знайте цената на живота преди смъртта; на свободното време преди заниманието, на имането преди бедността, на младостта преди старостта и здравето преди болестта.” (Хаким) Така е повелил Пейгамбера ни и с тези наставления е привлякъл вниманието ни върху ценността на живота. Защото този капитал един ден
ще се изчерпи и не ще се възстанови.
Нашият живот, продължителността на който не ни е известен, намалява с всеки изминат ден. Всеки ден ние крачим към прощалния момент с нашите любими. И с всеки ден ние се приближаваме до деня на голямата равносметка, при която ще се срещнем очи в очи с онова, което сме вършили. Щом като е така, нека непрестанно да си задаваме въпроса как привършваме броените си дни и според това да насочваме по-нататък живота си. Да се самооценяваме от гледна точка на доброто и злото; на благодеянията и греховете и мъдростта на сътворението ни. Нека водени от съзнанието, че един ден рано или късно известеният ни край ще настъпи и за нас, ние да оползотворим възможностите, които са ни предоставени. Нека изпълним безценния си живот с добрини, красота и благодеяния. Нека никога да не позволяваме да се пропилее в греховни дела това безценно благо. Нека този наш капитал да стане поведение, надежда и да се превърне в добри дела. Нека ние сами да се претегляме в собствените си везни. Нека ръката, която държи везната да е наша ръка, а онова, което е на блюдото да са нашите дела, които ще огреят лицата ни. Нека дженнета да бъде вечното ни обиталище, а Расулюллах (с.а.с.) да ни е добрият съсед.
Нека хубавичко да се замислим върху онази молитва, която Расулюллах (с.а.с.) повтарял най-много през живота си, както и ние: „Раббена! На тоя свят и на отвъдния дай ни добрини, красоти блага и ни спаси от мъката на огъня!” (Бухари)


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.