Искреността в делата

Един човек за да спечели за- доволството на Всевишния Аллах трябва да бъде отдаден изцяло на Него. Всеки вярващ се стреми да извърши добро дело в земния живот за да удовлетвори Създателя, а за да му бъдат приети добрите дела и да бере техните плодове на другият свят трябва да се съблюдават два изключително важни компонента, а именно: 1 - „Ихляс”- което значи, тези дела да са извършени искрено заради Аллах. В Корана се повелява: „И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията...” (ел-Бейине: 5) Следване пътя на многообичаният пратеник Мухаммед (с.а.с), който повелява следното: „Който извърши дело, което не сме повелявали да бъде извършено, то не се приема. Има няколко групи от хора, които се различават по степени в извършването на делата, и те са следните: Първата група от хора, кои- то вършат добри дела, но няма да могат да се възползват от техните плодове, поради причината, че те не са съблюдавали тези две неща, които стоят в основата за приемането на делата, вследствие на което човек не ще се възползва, както на този свят така и на другия. Това ще бъдат хората, които са извършвали дадено дело не заради задоволството на Аллах и следвайки пътя на Неговия пратеник, а за да ги видят хората като очакват похвала и награда само от тях. Това са хората, които Аллах ненавижда и за които в Свещения Коран се повелява: „Не смятай, че радващите се на онова, което са извършили и обичащите да ги хвалят за онова, което не са сторили, не смятай, че те са избегнали мъчението! За тях има болезнено мъчение”. (Ал-и Имран: 188) Втората група от хора, които са искрени в своите дела, но не следват и наставленията на Мухаммед (с.а.с). Един ден при съпругите на Пратеника (с.а.с) дойдоха група от сподвижниците и питаха за някои от делата (ибадетите) на пейгамбера. След като получи- ха отговор някои от тях казаха: Няма да се женим. Други казаха: Няма да ядем месо. А трети каза- ха: Няма да спим нощем. Кога- то пророка разбра за тези слова каза следното: Какво ще кажете за моите сподвижници, които са казали така и така? Аз кланям намаз и спя, държа оруч, но и се храня, както и се женя, а който се отвърне от моето напътствие той не е от нас”. Няма никакво съмнение, че тези хора са искрени в техните намерения. Готови са да се лишат от земните блага като жени, храна и сън само и само да имат повече свободно време за ибадет. След като Пратеника на Аллах (с.а.с) чува за тях им казва, че това не е правилният начин въпреки, че са искрени в намерени- ята си. Третата група са хора, които вършат праведни дела следвайки пътя на Мухаммед (с.а.с), но не са искрени в намеренията си. Това са хората, които вършат техните дела за показност пред хората и не са искрени. В хадис предаден от Ебу Хурейра (р.а) Мухаммед (с.а.с) е казал: „Едни от първите хора, които ще бъдат питани в Съдния ден са: мъж, който е бил убит в джихад. Когато бъде попитан, защо се сражавал той ще отговори: Сражавах се в името на Аллах за да пребъде Неговата религия, докато ме убиха. Ще му се каже: Излъга, ти се сражаваше за да кажат, че си герой и беше казано това. След което беше повелено да го влачат по лице и да го хвърлят в огъня. Мъж, който изучава наука и я преподава на останалите, както и постоянно чете Корана. Когато го запитат какво направи с при- добитата наука, той ще отговори: Сдобих се с наука и я преподадох на другите заради доволството на Аллах. Ще му се каже: Излъга, ти се сдоби с наука, за да ти казват учен и четеше Коран за да ти казват четец и беше казано това. След което беше повелено да го влачат по лице и да го хвърлят в огъня. Мъж, когото Всевишният Аллах го дари с препитание и много богатство. Когато го запитат, какво направи с придобитото богатство, той ще каже: Раздавах по пътя на Аллах. Ще му се каже: излъга. Ти раздаваше от богатството, за да кажат хората, че си щедър и това го казаха. След което беше повелено да го влачат по лице и да го хвърлят в огъня «. Тези трима, а именно: сражаващият се по пътя на Аллах, ученият и богатият бяха от хората, които извършиха много добри дела, но поради причината, че те не са били крепни в делата, те са безплодни и не са в полза за техните извършители в Съдния ден. Четвъртата група са хора, които са били искрени в техните дела и са следвали наставленията на пророка Мухаммед (с.а.с). Те много добре знаят, че Аллах не приема извършено дело, ако то не е искрено заради Него и съобразено със сюннета и напътствията на Пророка (с.а.с). Това са хората, които са искрени в делата, изпълняващи заради доволството на Аллах. Те знаят, че са временно на този свят, споменаването на смъртта и всичко, което е след нея, като дженнет и джехеннем. Спомняйки си за всички тези неща, те са стимул за него и вършат праведни дела искрено заради Аллах. Когато човек не размисли върху тези неща, тогава вярата му намалява и искре- ността липсва. Когато мюсюлманите съблюдават тези две неща, а именно искреността и следване пътя и наставленията на Мухаммед (с.а.с), общество ще бъде в разцвет и сплотеност. Когато се следват и съблюдават тези две основни повели на Корана и сюннета, се извличат следните ползи за обществото: Обществото се предпазва от ширк (съдружаване). Когато се следва Корана и сюннета обществото е предпазено от ширк. Следвайки Корана и сюннета, обществото е предпазено от нововъведения и суеверия. Обединение и сплотяване на сърцата. Причината днес мюсюлманите да не са обединени и сплотени е откъсването и отдаличяването им от Корана и сюннета на Мухаммед (с.а.с). Когато обсъждат даден въпрос не го обсъждат според Корана и сюннета. Всевишният Аллах повелява: „И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника...” (ен-Ниса: 59) Спокоен живот на земята. „Аллах обеща на онези от вас, които вярват и вършат праведни дела, че ще ги остави наследници на земята, както остави и онези преди тях, и непременно ще укрепи тяхната религия, която Той им избра, и в замяна след страха ще им дари сигурност. Те само на Мен ще служат и не ще Ме съдружават с нищо. А който подир това стане неверник, тези са нечестивци- те”. (ен-Нур: 55) Ако искаме да спечелим дженнета? Ако искаме Всевишния Аллах да бъде доволен от нас? Ако искаме плодовете от нашите добри дела да ги берем в Ахирета, нека да сме искрени в нашите дела и да следваме пътя на Мухаммед (с.а.с).