Междусъседските взаимоотношения

Ислямската вяра е изпратена, за да гарантира щастието на хората на този и на отвъдния свят.
Взаимното уважение и обич на хората, както и подкрепата, която трябва да оказват помежду си е едно от главните и основни условия за постигане на щастие на този свят. Една от важните теми, на които ислямът придава особено голямо значение са правата на съседите. Не е възможно в другите религии да срещнете подобно на исляма повели и препоръки по отношение права на съседите.
Поради тази причина всеки мюсюлманин, чието сърце грее със сиянието на вярата и душата му е украсена с красотите на исляма би трябвало да се отнася много добре с по-близките и по-далечните си съседи като им прави добрини.
Сред членовете на семейството, най-близкото обкръжение на човека представляват съседите му. Мюсюлманинът е човек, който се погажда
добре със съседите си, обича ги, уважава ги както и те го обичат, уважават, търсят го и му се доверяват. Защото човек, който не внушава доверие
у близкото си обкръжение не може да е вярващ човек!
Дженабъ Хак в един от свещените айети повелява следното: «И служете единствено на Аллах и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите - добрини, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника и към
подвластните ви! Аллах не обича горделивия, самохвалеца!» (ен-Ниса, 36)
Нашият Пейгамбер от своя страна в един от свещените си хадиси повелява: «Нека този, който вярва в Аллах и в Съдния ден да прави добрини на съседа си». (Муслим, Иман, 74-75)
„Най-добрият приятел според Аллах е този, който постъпва добре спрямо другаря си, а най-добрият съсед пак според Аллах е този, който се отнася добре спрямо съседите си“. (ет-Тадж, 5) „Джебраил (а.с.) дотолкова ми препоръча този съсед, че помислих да не би да ми го направи наследник“. (Бухари, Едеб, 28)
Правата на съседите представляват една от най-важните теми, на които вярата ни обръща много сериозно внимание. Ето защо една от най-първите ни задачи спрямо съседите ни са да им правим добрини, да ги почерпим, да се поздравяваме с тях, да ги посещаваме, да ги подпомагаме, да споделяме радостите и мъките им, да бъдем засмяни към тях, да си разменяме подаръци
с тях, да участваме на сватбите и тържествата им, да присъстваме на погребенията им, да изразим нашето съболезнование в случаите, да избягваме
постъпки и действия, които биха им навредили, да не тръгваме да проучваме и да разпитваме за недостатъците им, да се опитваме да ги подпомагаме при посрещане на нуждите им и т.н.
Всеки, който стои до нас като се почне от съседа до нашия дом, и се стигне до колегата на работното ни място, е наш съсед. Следователно всеки от тях има права над нас. Смисълът на думата «съсед» включва всеки, независимо от това дали е вярващ или не. Всеки мюсюлманин трябва да се отнася по най-добрия начин със своите съседи като се почне от най-близкия и да се разбира
с тях. Онова, което желаем за себе си, трябва да желаем и за тях. По никакъв начин не трябва да ги обезпокояваме. Да не тръгваме да издирваме тайните им, да се опитаме да допълним онова, което не им достига, да споделяме радостите и грижите им като ги подпомагаме по всякакъв начин и във всяко отношение.
Привършвам днешното си хутбе с един от свещените хадиси на любимия ни Пейгамбер: «Не може да се смята за вярващ, онзи, на чиито език и ръце не бихте имали доверие». (Бухари, Едеб,)