Пратеника на Аллах (с.а.с.) и байрамите

 Винаги задаващите се празници се очакват с нетърпение и приятни чувства сред хората. Възрастните се надяват да си починат и повеселят, а децата още отрано се потопяват изцяло в празничната атмосфера. Защото, освен всичко друго, те знаят, че накрая на деня кесиите им ще са пълни с пари и бонбони.

Празниците са характерни за всички народи по света – мюсюлмани и немюсюлмани. Това са дни, с които Всемилостивият Аллах дарил хората, за да се повеселят, отпочинат и посетят едни други.

За ислямската общност Всемилосърдният Аллах предопределил два празника – байрами, Рамазанския и Курбанския байрам. Относно това, в предание от Енес (р.а.) се разказва: „Когато Пратеника на Аллах се пресели в Медина, там намери хората да празнуват два празника, които им останали от невежеството (джахилийа). Тогава Расулюллах (с.а.с.) казал: „Аллах замени вашите два празника с два по-добри от тях – Ъйд-ил-фитр и ъйд-ил-едха (тоест с рамазанския и курбанкия байрам).“ (Ебу Давуд). А в друго предание се казва: „Всяка общност си има празници, а това са нашите празници…“ (Бухари).

Как Мухаммед (с.а.с.) прекарвал байрамите?

Ще се спрем на редица предания, които ни дават кратки сведения за това, как Пратеника на Аллах (с.а.с.) прекарвал байрамите, с цел да бъдат пример за тези, които искат да го следват и практикуват неговата сунна.

Ибн Каййм (рах.ал.) разказва:
„По време на тези два празника Пратеника на Аллах (с.а.с.) се обличал в най-хубавите си дрехи и слагал най-добрите парфюми…“ (Зад-ул меад) А в предание: „Подготвяйки се за байрама, никога не пропускаше да се изкъпе, среше и облече най-хубавите си дрехи.“ (Муватта)

- Рано сутринта на Рамазанския байрам не отивал на намаза преди да е изял няколко фурми, а на Курбанския байрам не ядял нищо преди да е заколил курбана. (Ахмед и Тирмизи)

- Когато отивал към джамията за байрамските намази отивал по един път и се връщал по друг, за да се види и поздрави с повече хора, и винаги вървял пеша. (Бухари и Бейхаки)

- Отивал към джамията с текбир, за да спази повеленото от Аллах (с.т.): „…за да завършите докрай определените дни, и да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил ...“ (ел-Бакара, 2: 185), и когато вървял по пътя четял текбира на висок глас така, че много от хората около него го чували. (Бейхаки)

- Произнасял текбирите по следният начин: „Аллаху екбер, Аллаху екбер, ля иляхе иллеллаху веллаху екбер, Аллаху екбер ве лиллях-ил хамд.“ (Мусаннеф на Ибн Еби Шейбе)

- Преди да е кланял намаза на Рамазанския байрам той предупреждавал тези, които не са дали садаката фитр, да я дадат докато не е започнал намаза, защото след намаза няма да се приеме за фитра, а за нормална садака, и така всеки, който е забравил и не е дал фитрата се сещал и я давал. (Зад-ул меад)

- Насърчвал хората да отиват семейно с жените и децата си на байрамския намаз, ако това е възможно. (Бухари и Муслим) А в предание от Ибн Омар се казва: „Пратеника на Аллах заповядваше на жените и дъщерите си да участват в Байрамския намаз, ако това е възможно.“ (Ахмед)

- Кланял байрамските намази на открито извън джамията. Два рекята без езан и икамет. И правел хутбето след намаза. (Ахмед и Бухари)

- След като приключвал намаза, Пратеника на Аллах (с.а.с) се поздравявал с мюсюлманите като казвал: „Нека Аллах да приема от нас и от вас добрите ни дела.“ (Ахмед)

- Когато се връщал от намаза на Рамазанския байрам, отивал в къщи и се кланял по два рекята нафиле (допълнителен) намаз (Ибн Мадже), а първото нещо, което правел след намаза на Курбанския байрам било коленето на курбана. (Зад-ул меад)

- Пратеника на Аллах и неговите сподвижници празнували байрамите, но в границата на етичните и религиозни норми. От Айше (р.анха) се разказва, че Ебу Бекр дошъл на посещение в дома на Пратеника (с.а.с.) по време на един от байрамите и в двора на къщата заварил две момичета от момичетата на енсарите да пеят и се веселят. Ебу Бекр (р.а.) се ядосал и казал: „Какви са тия дяволски тананикания в къщата на Пратеника и то по време на байрама!?“ А Пратеника на Аллах (с.а.с.) обръщайки се към него му казал: „Остави ги, о, Ебу Бекр, всяка общност си има празник, а днес е нашия празник.“ (Бухари)

- По време на байрамите сподвижниците на Пратеника (с.а.с.) се посещавали един друг, посещавали своите родители и близки, немощните и болните. По-малките посещавали по-възрастните и им пожелавали дълъг и ползотворен живот.. (Бейхаки)

Учените казват: „Позволено е по време на Байрамите да се образуват състезания за младежите и да се раздават награди. Малките деца да целуват ръцете на своите родители, учители дядовци и баби, и в замяна да взимат подаръци за това. Празничните помещения да се украсяват с гирлянди и балони. Всичко това оставя в сърцата им добри спомени за исляма и мюсюлманската традиция.“ (Макалят)

Споменатите до тук предания са само броени примери от живота на Мухаммед (с.а.с.), които неговите сподвижници взели за образец, който постепенно се превърнал в традиция за мюсюлманите след тях, а тази традиция продължила съществуването си и до днес.

Джемал Хатип